Какво харесват германските инвеститори в България?
Най-видимият резултат от развиването на българо-германските връзки през последните 25 години е осемкратно повишеният размер на двустранната търговия. Тази година се чака той да доближи 8 милиарда евро. Досега немски предприятия са основали 60 хиляди работни места в българската стопанска система. Присъствието им в страната е мост към нови технологии и пазари, както и главен фактор за установяването на баланс във външнотърговския продан. През предходната година, както и през 2013 година, с помощта на немските вложения българският експорт осезаемо надвишава по стойност вноса на артикули от Германия. За финален път това се е случило през 1942 година.
Не по-малко забележим обаче е и застоят в изискванията за правене на бизнес в България. Както сочат изводите от годишните анкети измежду немските бизнесмени в България, няма значителен прогрес в битката с корупцията и проведената престъпност; тревога будят също по този начин непрозрачността на търговете за публични поръчки и връзките с нереформираната администрация. Всичко това, както и дефицитът на подготвени и можещи фрагменти са главната причина за стагнацията в притока на нови немски, а и въобще на непознати задгранични капиталовложения в българската стопанска система през последните години. Поддържаният хигиеничен най-малко в размера на директните вложения от Германия по никакъв метод не кореспондира с опциите на немската стопанска система и нейния интерес към Югоизточна Европа, единомислещи са множеството представители на членуващите в Българо-германската търговско-индустриална камара над 500 компании.
" Има и окуражителни сигнали "
Шефът на Българо-германската камара доктор Митко Василев избира да разяснява триумфите в двустранните връзки. Проблемите в тях той разглежда като провокации, които могат да бъдат решени, макар че за това в България нормално е нужно повече време. “Какъв по-красноречив индикатор за възхода са отговорите на 90% от открилите се в България бизнесмени, че биха вложили още веднъж в страната? Германските предприятия вършат тук добри облаги. Ако не беше по този начин, те просто биха се изнесли от България. Засега имаме единствено три значими примера в това отношение, свързани с отдръпването на енергийния колос „ ЕОН “, на медийната група „ ВАЦ “ и на огромната строителна компания „ Хохтиф “. Само през последните три години е регистриран отлив на немски вложения. Но има и окуражителни сигнали. Ако през предходната година в страната са регистрирани немски капиталовложения общо за 130 млн. евро, то още толкоз са направени единствено през първото полугодие на актуалната година “, акцентира Василев.
„ За мен Германия е страната, от която получих най-вече - на първо място морал и правила, които да последвам. Германските работодатели в България са измежду най-коректните и основават работни места за промишлеността на бъдещето. Само през последните 5 години в България бяха построени 80 заводи за автомобилни елементи, които в този момент дават работа на 44 хиляди души. Основното, което успяхме да създадем благодарение на Германия през последния четвърт век, е да трансформираме зависещата напълно от Русия срината българска стопанска система в отворено към света стопанство. Сега продаваме на най-хубавите пазари, измежду които е и немският “, счита някогашният български президент Росен Плевнелиев, който построи с компанията си „ Линднер Груп “ най-големият строителен обект в българската столица – бизнес-парка в кв. “Младост “.
Зле работещи институции
Плевнелиев е сериозен към множеството резултати от прехода. „ Трябва да си дадем ясна сметка, че сбъркахме доста по пътя, без значение от вярната посока. Можехме да бъдем надалеч по-напред – и в стратегическите вложения, и в секторите с добре платените работни места. България и понастоящем изпраща неправилни сигнали към вложителите. Корупцията е тук, тя е сериозен камшик и проблем “, установи някогашният български президент. По негова информация, всяка една от интернационалните компании, които оперират в страната, по един или различен метод е сезирала институциите за корупционни практики. „ Тези институции обаче не са ефикасни. Те би трябвало да работят с лице, обърнато към жителите и бизнесмените, а не да се преценяват само със мощните на деня и олигарсите. Понятия като „ пленена страна “ и липса на медийна независимост са изключително настоящи за България, въпреки, че официално страната е възприела европейското право и разделянето на управляващите. Неслучайно най-болезнената тематика за българското общество е неналичието на правдивост. Не единствено българите споделят, че неравнопоставеността е проблем за страната – това го споделят и вложителите “, безапелационен е Плевнелиев.
Според него, неуспехите на българския преход се дължат на първо място на неработещите институции, които не са отворени за дребния човек и дребния бизнес. Ако България не желае повече да бъде споменавана измежду най-засегнатите от корупцията, приключването на мозъци, демографския срив и бедността страни, решението е цялостна бистрота на институциите и въвеждане на услугите на така наречен електронно държавно управление. От години обаче ръководещите единствено дават обещание да заменят планините от хартиени документи и висенето на опашки пред гишета с достъп и надзор през Интернет, акцентира Плевнелиев. „ Като началник на една от най-големите немски строителни компании в България не завоювах нито една социална поръчка и не съм взел нито лев от българската страна. Гордея се, че като министър поканих " Трансперънси интернешънъл " да направи публичната поръчка за автомагистрала „ Тракия “. Резултатът е повече от сладкодумен – платихме за „ Тракия “ 600 милиона евро, което е една десета от цената, призната от управлявалата до 2009 година Тройна коалиция. Назначеното от мен служебно държавно управление на Марин Райков обнародва над 200 скрити от властимащите контракти на българската страна със задгранични играчи. Дотогава българското общество беше в цялостно незнание за наличието на договорите и анексите към тях за обекти като „ Южен поток “ и двата американски ТЕЦ-а в Марица-Изток “, показва Росен Плевнелиев. Непонятно е, съгласно него, че българска софтуерна компания е основала и продава с триумф в Съединени американски щати и по света една от най-хубавите антикорупционни интернет-платформи за образуване на електронни търгове за публични поръчки, само че до ден-днешен не може да наложи продукта в личната си страна.
Още проблеми в списъка
„ Много пъти сме поставяли пред българските институции съществени въпроси, свързани с активността на членуващите в Българо-германската камара вложители. В случая казусът е в чуваемостта. Не мога към този момент да си спомня какъв брой години поред предлагаме съответни ограничения за създаване на системата за дуално образование в страната, която основава фрагментите на бъдещето. Едва през последните две години виждаме, че институциите реагират по-адекватно при въвеждането на опита на Германия в модернизацията на междинното обучение “, добавя листата от проблеми шефът на камарата доктор Митко Василев. Той не крие, че вложителите в българската стопанска система са принудени сами да построяват нужната им външна техническа, енергийна и транспортна инфраструктура. В конкурентните на България страни по привличането на задгранични вложения тази грижа е поета от страната.
Дали съгласно немските вложители в България биха подкрепили смяна в данъчната система, която включва отменянето на плоския налог? - „ Нито един немски вложител не би подкрепил премахването на в този момент настоящата 10-процентната данъчна ставка върху корпоративния налог. Заедно със относително ниската цена на работната ръка в България плоският налог продължава да е главен фактор за привличане на нови капиталовложения в българската стопанска система ", безапелационен е шефът на Българо-германската индустриално-търговска камара.
Не по-малко забележим обаче е и застоят в изискванията за правене на бизнес в България. Както сочат изводите от годишните анкети измежду немските бизнесмени в България, няма значителен прогрес в битката с корупцията и проведената престъпност; тревога будят също по този начин непрозрачността на търговете за публични поръчки и връзките с нереформираната администрация. Всичко това, както и дефицитът на подготвени и можещи фрагменти са главната причина за стагнацията в притока на нови немски, а и въобще на непознати задгранични капиталовложения в българската стопанска система през последните години. Поддържаният хигиеничен най-малко в размера на директните вложения от Германия по никакъв метод не кореспондира с опциите на немската стопанска система и нейния интерес към Югоизточна Европа, единомислещи са множеството представители на членуващите в Българо-германската търговско-индустриална камара над 500 компании.
" Има и окуражителни сигнали "
Шефът на Българо-германската камара доктор Митко Василев избира да разяснява триумфите в двустранните връзки. Проблемите в тях той разглежда като провокации, които могат да бъдат решени, макар че за това в България нормално е нужно повече време. “Какъв по-красноречив индикатор за възхода са отговорите на 90% от открилите се в България бизнесмени, че биха вложили още веднъж в страната? Германските предприятия вършат тук добри облаги. Ако не беше по този начин, те просто биха се изнесли от България. Засега имаме единствено три значими примера в това отношение, свързани с отдръпването на енергийния колос „ ЕОН “, на медийната група „ ВАЦ “ и на огромната строителна компания „ Хохтиф “. Само през последните три години е регистриран отлив на немски вложения. Но има и окуражителни сигнали. Ако през предходната година в страната са регистрирани немски капиталовложения общо за 130 млн. евро, то още толкоз са направени единствено през първото полугодие на актуалната година “, акцентира Василев.
„ За мен Германия е страната, от която получих най-вече - на първо място морал и правила, които да последвам. Германските работодатели в България са измежду най-коректните и основават работни места за промишлеността на бъдещето. Само през последните 5 години в България бяха построени 80 заводи за автомобилни елементи, които в този момент дават работа на 44 хиляди души. Основното, което успяхме да създадем благодарение на Германия през последния четвърт век, е да трансформираме зависещата напълно от Русия срината българска стопанска система в отворено към света стопанство. Сега продаваме на най-хубавите пазари, измежду които е и немският “, счита някогашният български президент Росен Плевнелиев, който построи с компанията си „ Линднер Груп “ най-големият строителен обект в българската столица – бизнес-парка в кв. “Младост “.
Зле работещи институции
Плевнелиев е сериозен към множеството резултати от прехода. „ Трябва да си дадем ясна сметка, че сбъркахме доста по пътя, без значение от вярната посока. Можехме да бъдем надалеч по-напред – и в стратегическите вложения, и в секторите с добре платените работни места. България и понастоящем изпраща неправилни сигнали към вложителите. Корупцията е тук, тя е сериозен камшик и проблем “, установи някогашният български президент. По негова информация, всяка една от интернационалните компании, които оперират в страната, по един или различен метод е сезирала институциите за корупционни практики. „ Тези институции обаче не са ефикасни. Те би трябвало да работят с лице, обърнато към жителите и бизнесмените, а не да се преценяват само със мощните на деня и олигарсите. Понятия като „ пленена страна “ и липса на медийна независимост са изключително настоящи за България, въпреки, че официално страната е възприела европейското право и разделянето на управляващите. Неслучайно най-болезнената тематика за българското общество е неналичието на правдивост. Не единствено българите споделят, че неравнопоставеността е проблем за страната – това го споделят и вложителите “, безапелационен е Плевнелиев.
Според него, неуспехите на българския преход се дължат на първо място на неработещите институции, които не са отворени за дребния човек и дребния бизнес. Ако България не желае повече да бъде споменавана измежду най-засегнатите от корупцията, приключването на мозъци, демографския срив и бедността страни, решението е цялостна бистрота на институциите и въвеждане на услугите на така наречен електронно държавно управление. От години обаче ръководещите единствено дават обещание да заменят планините от хартиени документи и висенето на опашки пред гишета с достъп и надзор през Интернет, акцентира Плевнелиев. „ Като началник на една от най-големите немски строителни компании в България не завоювах нито една социална поръчка и не съм взел нито лев от българската страна. Гордея се, че като министър поканих " Трансперънси интернешънъл " да направи публичната поръчка за автомагистрала „ Тракия “. Резултатът е повече от сладкодумен – платихме за „ Тракия “ 600 милиона евро, което е една десета от цената, призната от управлявалата до 2009 година Тройна коалиция. Назначеното от мен служебно държавно управление на Марин Райков обнародва над 200 скрити от властимащите контракти на българската страна със задгранични играчи. Дотогава българското общество беше в цялостно незнание за наличието на договорите и анексите към тях за обекти като „ Южен поток “ и двата американски ТЕЦ-а в Марица-Изток “, показва Росен Плевнелиев. Непонятно е, съгласно него, че българска софтуерна компания е основала и продава с триумф в Съединени американски щати и по света една от най-хубавите антикорупционни интернет-платформи за образуване на електронни търгове за публични поръчки, само че до ден-днешен не може да наложи продукта в личната си страна.
Още проблеми в списъка
„ Много пъти сме поставяли пред българските институции съществени въпроси, свързани с активността на членуващите в Българо-германската камара вложители. В случая казусът е в чуваемостта. Не мога към този момент да си спомня какъв брой години поред предлагаме съответни ограничения за създаване на системата за дуално образование в страната, която основава фрагментите на бъдещето. Едва през последните две години виждаме, че институциите реагират по-адекватно при въвеждането на опита на Германия в модернизацията на междинното обучение “, добавя листата от проблеми шефът на камарата доктор Митко Василев. Той не крие, че вложителите в българската стопанска система са принудени сами да построяват нужната им външна техническа, енергийна и транспортна инфраструктура. В конкурентните на България страни по привличането на задгранични вложения тази грижа е поета от страната.
Дали съгласно немските вложители в България биха подкрепили смяна в данъчната система, която включва отменянето на плоския налог? - „ Нито един немски вложител не би подкрепил премахването на в този момент настоящата 10-процентната данъчна ставка върху корпоративния налог. Заедно със относително ниската цена на работната ръка в България плоският налог продължава да е главен фактор за привличане на нови капиталовложения в българската стопанска система ", безапелационен е шефът на Българо-германската индустриално-търговска камара.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ